YTread Logo
YTread Logo

?????? ? ?????? (???????, ???. ???????? ???????, 1984 ?.)

?????? ? ?????? (???????, ???. ???????? ???????, 1984 ?.)
Мосфилм Второ творческо обединение ЛЮБОВ И ГЪЛЪБИ Сценарий Владимир Гуркин Постановка Владимир Меншов Оператор Юрий Невский Художник Феликс Ясюкевич Звукооператор Р. Маргачева Композитор В. Левашов Текст на песента: Е. Успенски Държавен симфоничен оркестър на
1984
кинематографията Диригент Е. Хачатурян Режисьор В. Кучинский Оператор А. Пищалников В ролите: ВАСЯ Александър Михайлов НАДЯ Нина Дорошина РАИСА ЗАХАРОВНА Людмила Гурченко Чичо Митя - Сергей Юрский Баба Шура - Наталия Тенякова Люда - Яна Лисовская Льоня - Игор Лях Оля - Лада
Сизоненко Ех, красавец! Долетя, долетя... А този ревнува, ревнува! Людка! Ей, Людка! Ти от парите вземала ли си? Усети се Надюха, а паричките - Торбалан ги отнесе. Къш, махайте се оттук, къш! Тате, ти пари вземал ли си? От шкафа? Сега мама ще ти даде да разбереш, знаеш колко е лоша.
Вася! Ей, Вася! Какво мълчиш, аз нали знам, че си тук. Какво, Надя? Какво? Върви, такова... вода донеси! - В банята качето е пълно. - А? Къде? - Ние с Льоха домъкнахме вчера. - Да изпера исках. - Ти тази използвай. Ти какво? - Сега ще те използвам аз теб, аз сега тебе, паразита, така ще те
използвам! Къде дяна трийсетте рубли? Защо си такъв безсъвестен, а? Само да си купил гълъби! Ще те пребия, заедно с гълъбите, ще те пребия, паразит! - Ти какво? Ще счупиш стълбата. - Аз на теб всичките ребра ще ти счупя! Гълъбар калпав, за стълбата му дожаляло! - Нали аз ще поправям
после стълбата. - Аз сега ще те поправя тебе! Излизай ти казвам! Купувал ли си или не? Паразит! Е, Олга, кажи сега на майка си честно: купувал ли е татенцето ти гълъби или не? Чуваш ли, на кого говоря! - А? - Да. Е, сега ще имаш да вземаш пари за рокли и за сладолед. А на теб, Людка, това
бяха пари за ботуши за теб и за помади. На ви сега, ще гуляем сега. Гладни ще стоите. Какво толкова се размечта за 25 рубли, Надюха? Ей, махай се! Върви да се целуваш с гълъбите си. Обери ни, обери ни до шушка. Мамо, ама те са красиви! Ето на, знаела си, значи, а на майка си - нито дума.
Надя, те са качулати. - Как така? - Качулчици имат такива, на теменцата. - Надка, искаш ли да ти ги покажа? - Само ми излез! Людка? Ами сега какво ще правим, това бяха последните ни пари. - А ти изтегли от книжката. - Сега като те фрасна. Ти много ли си внасял, че да теглиш? Не аз, ти си
внасяла. Направо с нещо ще го претрепя паразита. Е, Людка, иди и донеси спестовната книжка. - Къде е? - Ами там! Ти не се помайвай, а поправи котлона. Омръзна ми всеки път печката да паля. - Чуваш ли какво ти казвам? - Сегинка ще го поправя, Наденце! Мамо, той тези гълъби цял месец ги
чака. Оленка, ти да не мислиш, че те, парите, лесно се печелят? Добре щеше да е за нещо по-така, а то - за гълъби. Затова пък не пие. Е, вярно е, поне не пие. Е, добре, аз отивам в магазина. А ти какво стоиш и слухтиш, на тати застъпничката? Людка, Льонка от техникума като
дотича, нахрани момчето. - Сам няма ли да се сети да се нахрани? - Ако и с мъжа си така говориш, - ... моментално ще избяга от теб. - Но твоят не е избягал. Че аз какво, бързо ми минава. - Ти защо не хапнеш? - Не искам. Къде е тубата? В бараката е, под брезента. А ти къде така се нагласи? В
Черемхово, с чичо Саша ще отидем с лодката, там барут продават. Купи и за моя дял. Добре. - Добре дошли. - Здравейте, чичо Митя. Довиждане. Василий, Людка, здравейте. - Сядай да обядваш с нас, чичо Митя. - Бива. Здравей, бабо Шура! Довиждане, бабо Шура! Ей, чичо Митя, абе скрий я. Ето в
този... Да. Там няма да я намери. Какво, Людка, в отпуск ли си? А защо си сама? Къде е твоят? При нея нещо там с Генка не се получи. - Защо така? - Ами, ние и не питаме. Браво на теб, че дойде. Вече замезва. Ама как иначе... Виждам, че замезваш вече! - Саня си дойде! - "Саня си дойде". Аз
още до магазина те мярнах. Викам му: „Митя, Митя!” А той въобще не реагира. И хукна, и се понесе. Какво казваш? Аз нещо лошо взех да чувам. Я, кажи нещо? Че какво да кажа? "Здрасти, чичо Митя". Не чувам. Трябва, такова, при ушния доктор да, да ида, апарат да ми сложи. Е, не съм пил,
не съм пил аз! Въпреки че имам повод... Денят на превземането на бастилията мина напразно. 80 години от рождението й. - Тя е вече на 80! - Сядай, бабо Шура, хапни с нас. - Пощата, там, не са ли я донесли? Катя я разнася, сега я срещнах. Бабо Шура, сама си сложи, става ли? - Върви, върви.
Василий, вие с какво си миете ръцете? Паразит! Е, Санка... Това аз на теб никога няма да ти го... Нищо! Нищо! Не се предава на врага нашият горд "варяг"! Осем момичета и аз един, където момичетата, и аз там, момичетата в банята и аз - в банята и с краката си тропкам! - Почивен ден
ли е днес? - Почивен. А защо се квасиш, с Надка ли се сдърпахте? Аха. Дяволска работа. И аз сега също - с моята сме на нож. Тя сега е там, а аз съм тук. Тя - натам, а аз - насам. Нека да потича. - Пиете ли? - Ей, Льоха! - Здрасти, Саня! - Здраве желаем. - На, пийни - Не, не обичам! - Е, как е, наред
ли е всичко? - Всичко е наред. Е, давай, вземи кофата. Ти да беше го дал в морското училище, вместо в това горско. Той сам си реши. Нищо не схващате вие от красивия морски живот. - Льоня, ти на майка си не казвай. - Всичко е наред. Убий ме - не разбирам. Аз с моята кикимора воювам, като
партизанин съм, а ти ходиш като виновен. - Тя какво се прави на интересна? - Ами всичко е заради гълъбите. Но тя вече не се и сърди. Като я треснеш веднъж, ще омекне, като памуче ще стане. И което е характерно - станаха нагли. Я налей! Ето как е решен този въпрос при джигитите,
когато те разговарят, тя в стаята не влиза. Защото са планинци, схващаш ли, хора от планината. Моя не си ли го виждал? Разбира се, къде ще е, ако не тук. Аз само две чашки, колкото да не забравя вкуса. Дай ми чантите, да ти помогна, сигурно са тежки. Намери се помощник, пожали ме. -
Не си ли виждал Филипов? - А? Не, защо? Разбира се, нима ще си останеш в къщи! - Търси те той. - А какво има? Счупила му се е лебедката, дойде си празен, искаше да му помогнеш. Виж ти, да му се не види. Ще хуквам тогава. Върви. Василий! Ами моят кавалер недодялан не е ли идвал? - Не? - Не,
не съм го виждал. Ех, паразити! Ех, паразити! Е, изненадахте ме, изненадахте ме! Стари са. И какво, вие все не можете да се помирите? Ех, отбих се аз не за добро. Аз утре трябва да пътувам, да вадим картофи, Филипови ме молиха. - Как да отида сега, не зная. - Ще дойде той, няма къде да
се дене! Надя, дай ми лопатата, нашата е съвсем затъпена. Митка щеше да я наточи, ама къде ще го намериш сега. Людка, ей, Людка, чантите вземи! Здравей, Людочка, здравей! Здравейте, бабо Шура. Да ти се ненагледа човек, да ти се ненагледа. Чуваш ли, Надя, казвам ти, не мога да се
нагледам на Людка. Каква красавица стана, каква красавица излезе, а! А защо не наминаваш при нас, за да ни нагледаш? Отбивай се, чайче ще пийнем, с червени боровинки, такива чудесни боровинки станаха. - Дръж, лельо Шура! - Надюха! Какво? Ти къде си тичал, дявол шантав? Страшна
новина... Донесох аз в твоя дом, Надежда. - Викай децата! - Какво е станало? Отиде Василий да поправя лебедката и аз с него. Вървя, вървя и му се допуши по пътя. И ето, тъкмо пристигна, тъкмо запали, а аз... Седнах до него. Ей, стар глупак, казвай де, по-бързо. Ей, само кара хората да се
изнервят. Не ги разбирам аз кикиморите. Махни я, Надежда. Ей, наистина, какво го усукваш, чичо Митя, казвай, де! - Той стоеше до вагона... - Кой стоеше, бе? - Кой стоеше, Василий? - Дърво... От вагона падна, търкулна се на земята с единия край... Васка по главата... Като го тресна, вашия
баща, Людка. Край! Вася! Сега така и ще си остане... - Какво ще си остане? - Кривогледството. Ама той жив ли е? Какви ги дрънкаш, глупачко! Разбира се, че е жив, ама очите му - едното око, такова, насам, другото - натам ! А вие какво си помислихте? Сега ще ти покажа аз, какво сме си
помислили! Стоп, стоп... Не е лошо, не е лошо. А сега вие. - Аз? - Да вие, вие, обявявайте втората сцена. - Аз да обявявам? - Да, втората сцена. Обявявайте. Сцена втора - печална! Какво си се домъкнал, дърт пръч? Ходи ми той. Сега като взема, да те прасна с метлата, тогава ще разбереш. - Не
трябва. - "Не трябва"! - Прости ми, Надежда. - Ще се оправиш. Та аз едва не умрях от страх. Всичко ще разкажа на Василий, като си дойде от болницата, тогава ще видиш ти. Надя, имаш ли бражка? Имам, ама не е за твоето гърло. Лошо ми е, Наденце. Олеле, бедничкият той, съжалете
го, погледнете го, не си е допил. Сега ще ида и ще кажа на жена ти как ходиш по къщите да просиш. Ама няма я нея, моята Санечка, няма я. Край. Няма я! Къде ли пък се е дянала тя, интересно? Аз веднага й казах: дай да извикам някого. „Не”, казва, „ще ми мине”. Гледам аз, започна да
става на петна. Не я послушах и хукнах. Къде си хукнал, за какво говориш? За бърза помощ. С нея отидох... В десета болница. След това излезе лекарят и казва: "Умря, дядо, твоята баба". Чичо Митя, ама ти какво, как така? Умря, казва. Не мога. Ама как така? Аз завчера я видях. Е, ами
вчера? За картофи беше тръгнала тя вчера, с Филипови. - Казваше ми тя! - След това й стана лошо, не мога, казва, да се наведа, пробожда ме сърцето. Заминавайте, казва, сами, покопайте. Ами, ти защо не притича веднага при нас? Чак сега ми мина малко. Все лежах. Като направя крачка - не
ме държат краката. Като... Като от памук са ми краката. До сега ми треперят ръцете. Пийни си, чичо Митя, пийни. - Не трябва! - Пийни! Санечка не обичаше това. Сега може, може, бедничкият ти, бедничкият. А какво й беше на нея, казаха ли поне лекарите? Инфаркт на миокарда, ето такава
рана се оказа при аутопсията. - Замези си. - Не трябва. Утре ще я докарат. Въобще три дни е редно да я държат, но в моргата няма места. - Ще ми помогнете ли по съседски? - Разбира се, ще помогнем... Людка, леля Шура умряла. Ама вие какво? Чичо Митя вчера я закарал в болницата, там и
умряла. - От сърце. - Инфаркт на миокарда, Людка. Не беше стара още. На колко години беше? А аз на колко съм? Ето пресмятай, тя е с три години по-млада. На колко, Людка? Льонка! Баба Шура умряла. - В реда на нещата! - Вчера. Което е характерно, обичахме се ние. Знаеш ли как ми казваше?
Никой не знае. Аз й казвах: Санюшка, а тя ми казва: Митюнюшка. Аз й казвам: Санюшка, а тя на мен: Митюнюшка! Ама какъв глас само, Надя! Като запее! Ей, дали... На веселие миг и миг на разлъка готов съм да деля винаги с теб. Да си стиснем ръцете, друже, и на дълъг път за дълги години.
Накопахте ли се вече? А ти какво правиш? Сън разказвам. Като ти се присъни някаква дивотия... Надя, а ти с какво го поиш? Надя, какво е това? Какво му наливаш ти на него? Какви ги вършите вие тук? Питам аз, какво става тук? Аз само да изляза от вратата, и той вече се изтипосал, той
вече си пийва тук. Бягай, чичо Митя! Лельо Шура, ами, той теб те погреба. Какво? От моргата, казва, утре щели да те докарат. Ей, паршивец! Ех, падна ли ми! Не се предава на врага нашият горд "варяг" ей, помисли си! Сцена трета... Разлъчна. Ето, дъще, отивам на курорт. На бар ще ида
там, как беше, коктейл ще опитам. Новичките скоро ще имат птиченца, гледай да не ги отмъкне котката. Житце им купи. - Знам аз всичко. Я покажи своя фокус? - Какъв фокус? Е, да напоиш гълъбите. Какъв фокус е това, дъще, това е наука. Давай канчето, дай го. Пие! Да му се не види! Не се
страхува! При нас, в Альохино, имаше един Володка-глупака, та той от една глътка по пет парчета поеше. - Глупак? - Аха. Обичахме го много ние, цялото село го обичаше. Кой каквото го помоли нещо по къщата да помогне, веднага ще дойде. Работи, подрежда всичко по-добре от стопаните,
ум бог не му е дал, а душа и сили - колкото искаш, краят им не се вижда. Убиха го него бедничкия. - Кой? - Абе, печалбари от града дойдоха, при нас в селото ги заселиха. Преди, шантава работа, не ги заселваха, а тогава ги заселиха. И те, хайде, вдигат патардия, пият и се бият. Та Володя
попаднал на такова сбиване. Е, и като на малки деца, започнал да им размахва пръстче, не е хубаво, безобразници, какво правите, защо се биете? Е, а те, без да обясняват, взели, че го ръгнали с нож. Църква имахме, изоставена, а в тази църква се въдеха гълъби. Та Володка започна да ги
храни. Отива, ще им натроши цял хляб и те като го накацат от всички страни, и по лицето, и по бузите го кълват където им падне, а той се смее, чак се захласва. Забавно, забавно, не се страхуваха от него, само от него не се страхуваха, от Володка. Помня, че имаше една риза, червена
1984
такава, цялата в ситни дупчици от ноктенцата. С нея и го погребаха. Докато го заравяха, те все кръжаха над гроба. След това, когато всички се разотидоха, те покръжиха още малко и отлетяха. Повече не ги видяхме. Умни са те, да му се не види! - А къде е картата за почивка? - А? Какво?
Господи, на дъното на куфара я сложих. Самобръсначката. - Здравей, чичо Митя. - Василий! Влизай. - Нищо, аз тук ще постоя. - Влизай, влизай. Вася! Ето, тук ще криеш парите. Джобче, ето, приших го. Какво си се опулил? Махай се оттук. Извинете, че ви попречих да криете парите. Давай,
раздрънкай по цялото село. Дрънкало! Разбра ли? Ето, тук ще ги сложиш, ще закопчаеш безопасната игла. Ами, ако се разкопчае? Ох, ще се убодеш. Та какво, да го тропосам ли само? - Ще ги сложа в джоба и край. - Къде в джоба? Ти какво? Ще ти ги извадят, знаеш ли какви ловки хора има, няма
да се усетиш. На, обличай се без повече разговори. Аз сам. - Ох! - Какво? Ти какво си направила? Изгладих я. Кой сега ще я завърже? Край, отиде ми курорта. - Може би при Николай Трофимович? - Не носи той вратовръзки! Почакай, Вася, не се разстройвай. Ще намеря, ей сега. Имам право да се
сбогувам с приятеля си. Донесе ли, какво? Ох, митница. Василий, приятен полет, както се казва. - Е, какво, ще летиш ли? - Ще летя, чичо Митя. Ще погледна какво виждат гълъбите там, отгоре. Как се казва това място? Курорт на органите на движението, да му се не види. Ама мирише от него,
чичо Митя. Нищо, дафинов лист ще сдъвчем. Ти направо си провокатор, чичо Митя. Татко! Здрасти, чичо Митя. - Купих хляб и консерви. - Сложи ги там. Е, какво сте се разположили, автобуса, ето го вече... - Чайче за из път. - Виждам аз, що за чайче е. Людка, не казвай на майка си, а? Василий,
внимание, тревога! - Е, какво? - И моят вдовец-юнак е тук! - Е, какво, питам? - Всички разпитах, никой не знае как. Давай, разопаковай куфара! Е, Вася, за какъв дявол ти е тази вратовръзка? Ето, така, ще разкопчаеш копченцето и чудесно. Копченцето! Та там е юг! Култура! Гледай по
телевизора - щом е културен, с вратовръзка е. Дай! Ех, Людка, ех, красавице. Аз друг възел връзвам. Хайде, деца, сбогувайте се с татко си. Бъди здрав. Е, засега довиждане! Скоро ще си дойда. Е, напиши нещо. Нещо все ще напиша. Ще се целуваме или няма? Какво си измисляш, да се целуваме.
И внимавай там, по курортите, де. Пиши ми от там, не забравяй. Мидички ми донеси и ... Палма. Ех, дъще, палмата на гръб ли да я мъкна? - Клонче! - Ах, клонче! Добре. Останете си със здраве! Другарю! Изпръскахте ме. Цялата съм мокра вече - от главата до петите. Извинявам се. - Здравейте. -
Какво има? Вие при нас в отдел кадри ли работите, в управлението. - Другаря Кузкин? - Аха, Кузякин. - Владимир Валентинович? - Аха, Василий Егорович. Правилно, аз имам професионална памет. Значи на вас се падна втората карта. Тесен е светът. Не, не, излизайте първи. - Аха, слушам. Ама
че работа, да се запилееш на хиляди километри от родния дом, за да срещнеш в морето човек от своята кантора. Извинете ме, вие също на курорт за двигателните органи след травма ли сте? О, не! На мен този климат ми го препоръча моята екстрасенска. - Екстра - коя? - ... сенска. Тя
предсказва бъдещето. Вие какво, нищо ли не сте чували за това? Ами аз повечето все съм по стопанството. Е, знаете ли, сега всички вестници все за това пишат. Това какво е, работата ли им е такава? А не, тя работи в съвсем друг отрасъл. Между другото, за работата. Как сте с плана?
Ние ли? Нормално. Изпълняваме всичко. За вашето горско стопанство ние имаме много добро мнение, доволни сме от вас. Много благодаря. Извинете ме, аз ще прочета уводната статия. Ах, да му се не види! - Здрасти! - Здрасти. Ама ние сме и съседи. Тя взе една обувка, обикновена обувка,
така, приповдигна я за връзката и си отпусна ръката, а обувката така и остана да виси във въздуха. Раиса Захаровна, а как става това? Телекинеза. Движение на предмети само с поглед. Сега това явление широко се изучава от екстрасенските лаборатории, разбира се, засега
неофициално. Но нали генетиката също не са я признавали, помните ли? Но прогресът е неумолим. - Вие съгласен ли сте с мен? - Точно. Вие виждате дърветата джуджета на японския мандарин "уншил". Аз обезателно ще ви запозная, само че на никого нито дума. Нито дума, гроб съм.
Защото само като разберат за екстрасенса, и веднага го завеждат на отчет. Тогава той работи вече за държавата и вижда какво става в чужбина. Ако стане нещо, правителството пита екстрасенса. Екстрасенсът прави запитване до космоса: един вид, така и така, как? Чрез астралните
работи пристига отговор. И чак след това... Ох, какъв звук! Правителството взема решение. Това е пагубно за екстрасенса - нервната му система не издържа. И още как! Всеки ден да мисли заради правителството. 16 хуманоиди намерили на мястото на аварията. Неголеми на ръст,
средно по метър и двадесет, зелени на цвят, безполови. Знаете, такива мъдри, тъжни очи. А вие виждали ли сте ги, Раиса Захаровна? Аз? Да съм ги виждала? Тях никой не ги е виждал. Полежали около минута на слънце и се разтопили. Превърнали се в ето такива 16 петънца. Само че за това -
нито дума, та това е военна тайна. Гроб съм. И нашите, и американците крият, а самите те отдавна си общуват с тях. - С кого? - С екстрасенсите, хуманоидите. Вече е точно установено, че хората са произлезли от тях. Просто така са се договорили да пишат в учебниците, че е от
маймуните. Тихо, лечебен сън! Донасям й аз снимката на още един човек. Той, знаете ли, някак си неочаквано изчезна. Тя погледна внимателно фотографията, приближи се към картата... Е, и какво, Раиса Захаровна? Раиса Захаровна! Какво стана след това, приближила се към картата и
какво? Приближи се към картата, ето така посочи с пръст и казва: "Ето горещата точка, той сега е тук". Извинявайте, намериха ли го? Раиса Захаровна? - Намериха ли мъжа? - Кого? Мъжа, казвам, намериха ли го? Това е някакъв електросън, казвам ви, направо е като в каменния век,
разбирате ли, в сравнение с източната медицина. Там нали знаете как е: ето, с игличката боц-хоп и край. А на мен не ми действа. Точно, при мен само главата ме цепи и това е. Аз се извинявам, разбира се... Някакъв непонятен сорт. Колко струват ябълките? Льонка ме помоли батерии да
купя за транзистора. А и на Олга трябва подарък да купя. "Аз ви обичам, аз ви обичам, Олга..." Олга – това жена ви ли е? Не, Оля – това е по-малката ми дъщеря, а жена ми е Надюха. Надюха... Красиво име. Аз се извинявам, а вашият мъж как се казва? Кой? Е, не, знаете ли, аз ценя
свободата си. Бракът – това е доброволно робство. Кой ви купи вратовръзчицата? Надюха ми я купи. Препоръчвам ви да купите ето тази. Тя и на костюма подхожда, и на очите. Казвате, че не можете повече да търпите? - Казва: не мога. - Така ли казва? Ще се опитам да ви помогна. Довел я в
кабинета си, сложил я на масата, а след това с голи ръце, без всякакви остри предмети, разделил, те си имат такива секрети - кожата сама се разделила. "Не ви ли боли?" - пита. "Не, много ми е хубаво". Извадил всички вътрешности и в легена. Там ги измил, едва ли не с
четка, пооплакнал ги. Да му се не види. Хряс и всичко, което я боляло - отишло в кошчето за боклук. А защо нашите засега не го могат? Ами това е специфична филипинска медицина. Раиса Захаровна, а тази жена жива ли е? И още как е жива, прекрасно се чувства. Наистина, не познава
никого. По незнайни причини си е загубила паметта. - Важен е не резултатът, а процесът. - Разбирам. - Аз да не ви изморих? - Не, какво говорите! Аз за целия си живот нямаше да науча толкова, Раиса Захаровна. Знаете ли какъв въпрос ме вълнува най-много? - Какъв, Раиса Захаровна? -
Какъв? Как така се случи, че вие и аз се оказахме тук заедно, под това южно вълшебно небе? Как, Василий? Така, заради картите за почивка, една ни е организацията. Вие не сте романтик, Василий Егорович, не сте романтик. Да се изкъпем, Василий, да се изкъпем! - Изтървахте... -
Събличаме се... Какви звезди има на тукашното небе... Вася, бъди внимателен! И луната се люлее... Много се люлее. Аз нали не съм много пияна, Василий? Не, нормално, ние, такова - само съвсем малко. Благодаря ви. Вие сте много добър човек. И всичко ви е хубаво: и децата, и
семейството, и живеете дружно, нали? Ами всякак се случва. - Вие не приличате на скандалджия. - Да, аз, аз-не. - Жена ви? - Аха. Ами, всичко е заради гълъбите, за дреболии само. Това е тъжно, много тъжно... Вие гълъби ли развъждате? Колко е прелестно това! - Гълъби! - Раиса Захаровна, ама
вие какво? Аз не за продажба, аз за душата, гълъбите де. Обидих ли ви? Вие знаете ли, аз в детството си бях страхотно немирна, постоянно само с момчетата, с момчетата, моят баща много искал момче, а се родило... момиче. А как са го нарекли? - Кого? - Ами момичето? - Раиса Захаровна. -
Не разбрах. Моят баща искал момче, а се родило момиче - аз. Моят баща... - А ти знаеш ли кой беше моят баща? - Не. Офицер от кавалерията. Ние също гонехме гълъби. Така беше... Аз никога не съм можела да свиря. А ти можеш. Но мен винаги ме е учудвало друго: как тези глупави птичета са
способни на нежност. Защо при хората всичко е различно? Защо при хората всичко е различно? Точно така, точно. А тя ми казва: къде си дянал парите? А ти къде дяна парите? Ами аз малко преди това двойка гълъби купих. Ох, умни са тези, пернатите де. Като вземеш гълъба, като го пуснеш
нагоре, под облаците, към ятото, той става такъв мъничък, като главичка на кибритена клечка, а нея държиш при себе си, гълъбицата, де. След това протягаш ръка, размахаш я, а той оттам като камък се спуска към нея и пред нея: гу-гу-гу-гу... Това какво е, а? Вероятно инстинкт за
размножаване. Любов, вероятно. Любов... Василий... Егорович. Ех, Вася, Вася... Чувствам се сигурно добре, още не мога да разбера. На Оля събрах мидички, нощното шкафче е пълно. А клонче от палма ще отрежа преди отпътуването, че ще изсъхне. На Льонка купих батерии за транзистора.
Общо взето всичко, за което ме помолихте и ми поръчахте, изпълних. Скъпа, Надя! Извинете, че аз... Гледай, Людка, нещо ме съмнява. Сякаш не пише той. Почеркът нещо много бързо тръгна. Скъпа, Надя! Извинете ме, че се меся, но Василий е много срамежлив и деликатен човек. И затова му е
трудно да се реши. На брега на това удивително море, ние с Василий се намерихме един друг. - Какво? - Те с Василий се намерили един друг. Това се случи внезапно, като омагьосване. Ние до сега сме в известен смисъл притеснени, но пътищата господни са неведоми, и кой знае какви
изпитания още ни е приготвил той. Без съмнение, да живеем един без друг ние сега няма да можем. Людка, нищо не разбирам, кой пише, съсед някакъв ли? Не е съсед, жена е. Не се плашете, аз нямам нищо против той да общува с децата си. Мисля, че вие, като интелигентен човек, няма да ни
осъждате за този лъч щастие на тъмния небосклон на живота. Простете ни. С ува... С уважение... - Риса... - Раиса. Ра-и-са Захаровна. Пис-пис.. Ох! Благодаря ви за Вася. Какво е това, Людка? - Пис-пис бе, какво? - Постскриптум. Послепис. - Благодаря ви за Вася. - На кого? Ами на тебе
благодари за Вася! Чакай малко, ето, пак пише той. Надя, ние на четвърти летим обратно към къщи. - А днес каква дата сме? - Единадесети. Пристигнали са сигурно вече. Така че, не ми пиши на този адрес. Аз сам нямаше да смея да ти кажа, с писмо е някак по-добре. А Раиса Захаровна е
добра жена. Тя даже подаръци ми помагаше да търся. Довиждане, Василий. Ох, мъка ми е, мъка! Ох, каква мъка! Ама той какво, Льошка! Как не го е срам, прасето?! Куче! Ама какво куче е вашият баща! Е, какво ревеш? Ох, какво да правя, не зная! Ох, каква мъка! - Льонка, нахрани ли прасетата? -
Дадох им. Аз сега на неговите гълъби всичките глави съвсем ще им ги отрежа! Людка, къде е топорът? - Съвсем, дяволско куче! - Гълъбите какво общо имат? А да издевателства над майка ви може, нали? Вас ви отгледахме! Мислиш ли, че ми беше лесно? Ако го срещна – ще го убия! - А гълъбите
1984
нямат нищо общо! - Как ще го убиеш? Ама че глупак. Ти какво, Льошка, да не си посмял! Чуваш ли, дай му един по врата и му стига. - Я сядай тука! Къде отиваш? - Ами в клозета отивам! - И аз ще дойда с теб. - Ти какво, да не си мръднала, що ли?! - Ами, аз какво, аз ще пазя. - В клозета отивам! В
клозета! Знам аз! Внимавай, ако се издъниш, в затвора ще те тикнат, след това цял живот няма да се оправиш. - Льонечка! - Ами, ходи ми се! Льонечка, потърпи, синко, може би той все пак ще се върне! Ама вие какво, да не сте се побъркали! - Здравейте. - Здравейте. - Вие ли сте, Надя? - Ох, аз.
- Аз идвам при вас. - А вие откъде сте? Аз от работа идвам. - Здравейте, влизайте. - Благодаря ви. Самовар, каква прелест! А при нас тук такава мъка... - Майко, стига вече! - Извинявайте. Благодаря, Льоня. - Аз ей сега, чайче ще кипна. - Не-не-не. Ама вие какво? Вие каква сте в управлението?
Аз работя в отдел кадри. Защо вие там така лошо следите за кадрите, а? Бягат където си искат вашите кадри, а на вас ви е все едно. Въобще, при нас текучество няма. А при нас текучество има! Какво страшно текучество е при нас... Вие там му се накарайте, както се полага. Вие там него,
глупака, го накажете, както се полага. Мамо, може би те не по този въпрос са дошли. Ама защо, именно по този въпрос. Нямате си друга работа, така ли? Върви, върви. Простете. Льонка, я се върни. - Къде си тръгнал? - Да нахраня прасетата. Внимавай, да не си посмял! Ето, казва, ще го убия,
казва, и край! - Кого? - Баща си. Той си е тихичък такъв, но като си втълпи нещо в главата, страх да те хване. Не мисля, че това може да е изход от положението. Ами, може ли така да мисли, та нали му е баща все пак! Ето, намерил си той жена, подлецът, и нищо не го интересува! Говорим си,
с какво ли се занимават те на тези курорти там? Как само успяват да отидат там тези развратници? Да, че нали вие им давате картите за почивка на юг? Надя! - Ние двете сме жени. - Аха. И аз искам, да се разберем помежду си. - Всичко това не е толкова страшно. - Как да не е страшно?
Страшно си е. Успокойте се, моля ви, успокойте се. Вие обичате ли го? Какво? Обичате ли го вие този човек? Ама какъв човек е той! Да беше човек като човек, нима щеше така да постъпи? Него тази развратница така го е омотала, а той, глупакът, само се захласва. Защо си мислите, че
него някой го е омотал, а не той? Ама вие какво говорите? Нима една свястна жена ще постъпи така? Вие само гледайте, на нея всичко тъпкано ще й се върне! Бог забавя, но не забравя. Хиляди пъти ще се разкае тя, змията прикрита, ще види тя какво е чуждите мъже от семействата им да
откъсва! Защо говорите така, все едно тя ги има такива стотици. Ами, какво, да не би той да й е първият? - Е, тя вече не е на 16, сигурно! - Да, не е на 16! И не й е първият. Ами ако това е любов, Надя? - Каква любов? - Такава любов! Ето за какво трябваше да помислите още отначало, Наденка! Не
зная, вече толкова години живеем с него, не сме се карали, всичко ни беше наред. - А навикът? - Какъв навик? Елементарният навик. Затова ви и питам: обичате ли този човек? Е, ами, не знам. Вие все такива думи говорите, каква ти тук любов, когато на мен не ми стига въздуха, да дишам не
мога, а в гърдите ме изгаря, направо ме изгаря, сякаш от печката, ето, като че ли жар съм глътнала. Ех, Надюша... Не се сърдете на Василий. Ако вие го обичате, то не му причинявайте болка. Аз разбирам, трудно е такова нещо изведнъж да се разбере със сърцето. Та ние все пак сме хора и
имаме разум. Какво става? Защо така ме гледате? Ти ли си, а? Аз, Надежда, как е бащиното ви име? Ох, какво само става. Людка! - Ей, Людка! - Какво? Гледай ти, какво става. - Та това е тя. - Здравейте, Люда. Искате да вдигате скандали ли? Аз дойдох при вас, като при умна и зряла жена. Ах ти,
кучко боядисана. Защо да съм боядисана? Това ми е натуралният цвят. Е, аз така разбирам, че нашата среща вече приключи. Ние ще обсъдим с Василий създалата се ситуация. Резултатите ще ви съобщим в писмен вид. Довиждане, Люда, Надя. Няма нужда да ме изпращате. Живейте си задружно.
Ще те изпратя аз тебе! Момичета, укротете майка си! Спокойно, спокойно... Ама че краста! Людка, ей, Людка! Пфу, селяния! Ама какво става тук, а? Аз пред нея цялата си душа разкрих, а това...Тя... Само да разбера, че някой от вас се вижда с баща си, ще го прокълна. Добър ден. - Добър ден. -
Здравей... те... Здравей, приятелче. Ще обядва… те ли? Кашкавал настърган, цвекло... Аз всичко виждам! Раиса Захаровна, аз съвсем малко исках да посоля, че то съвсем не се яде. В никакъв случай. Солта - това е бяла отрова. Така, нали захарта е бяла отрова? Захарта - това е сладка
отрова. Раиса Захаровна, може би с хлебче? Хлебчето – това също е отрова. На мен сега ми се ще да се отровя с хлебно крайче. - Ще ми се да се наплюскам! - Не плюскам – да се нахраня. - Кво? - Не кво, а какво! Раиса Захаровна, ама защо така да се стараем, а! Е, наистина, рай, е, не ни
трябва! Прости ми, мили. Днес много ме засегнаха. Ти хапни. "Елегия". Масне? Ела тук, любими, седни, дай ми ръката си, ето така, ще помълчим. Защо хората са толкова жестоки? - Кой? - Защо? Защо? - Така, хората са различни, Рай. - Боже мой! Какво съм й направила аз лошо, какво? Рай, ти
хапни, а! Ти май си изгладнял, мили, нали? - Хайде. - Хайде. Седни си на мястото, сега ще хапнем ние с теб. Не-не-не, бариерата е непреодолима. Не могат да разберат нашата любов. Нещо повече, мен едва не ме убиха. Тези хора стояха и гледаха. Боже мой, Василий, та това са твоите деца!
Какво равнодушие! Рай, ти какво, при Надя ли си била? Бях. И се натъкнах на стена неразбиране, егоизъм... - И ненавист. - А ти защо си отишла при нея? Исках да установя контакт. Ти си човек срамежлив. Мислех си, ха! Но ще ти се наложи сам всичко да решаваш! Внимателно, мили, така ще
развалиш и Масне, и иглата. Значи, тръгвам си аз. - Почакай, още не трябва да се решава. - Не-не, нищо не трябва да се решава. Аз тръгвам. - Къде? - Където и да е. Вече си събрах нещата. Какво мислиш да правиш въобще? А аз? Е, защо съм ти аз, Рай? Ето, чорапи, ризи - не мога да пера. Но ти
нали се научи. - Псувам. - А на мен ми харесва, това е пикантно, аз свикнах. Искаш ли? Да му се не види! Не, не трябва! Не мога, Раиса Захаровна... - ... тегли ме и край. - Къде те тегли? При Надя, при децата. Отиваш при тази горгона? Не, отивам при жена си. - А аз какво ще правя? - Раиса
Захаровна, е, не мога. Аз няма да те пусна, Василий, няма да те пусна! Ама какво става, ей, значи, какво правите вие, Раиса Захаровна, аз с добрата, по-човешки исках. - Е, какво става... - Василий... ти си моето щастие, ти си моята съдба, ти си моята любов! Е, искаш ли, ще се науча да правя
пирожки. И аз самата толкова ги обичам, Василий! Всичко сама ще пера, Василий, искаш ли? Кажи ми, каква искаш да бъда? И аз ще бъда, Василий! Рай, ама ти какво, направо, като на кино някакво? Не ми ли вярвате? Пуснете ме, Раиса Захаровна? Не ме убивайте, Василий. Знам, че ние с вас
сме от различни социални слоеве... - ... нас съдбата ни свърза. - Каква съдба, бе? От пиенето се омотах и не мога да се измъкна. От пиенето? Каква глупачка съм, господи! Успокой се, успокой се, де. - Аз книжки му четох... - Защо съм ти, наистина? Та ти ми се нахвърли от мъка. - Аз? На тебе? -
Е, а кой друг? Все си сама, сама. Също, май, не ти е лесно? Оставете ни! Ето това е правилно. - Вън от дома ми! - Ето, ето, така трябва! Оставете ни! - Да поживееш красиво ти се искаше. - Вън от дома ми! - Оставете ни! - Ето, така е добре! Е, какво се падна там? Ще си дойде, Василий, със
сигурност, край, ще си дойде! На Надя път се падна, не на него. Надя някъде ще ходи. - Само яд. - А какво, да се радваме ли, какво? - Като дръннеш нещо! - Махай се, не ми пречи. Мамо, поне стани, а? Наистина, Надя, да беше се разходила. Тук нещо ще пооправиш, там нещо друго ще побутнеш.
Помисли си какво ще правиш, за домакинството, де. Още малко ще полежа. Два дни вече, не е малко. Е, хайде, ставай, недей така, мамо. Ще отидеш в града, Льонка в армията ще го вземат... Ще умра аз, а ти, все пак, Олечка не я оставяй, вземи я при теб. Здрасти, договорихме се. Ех, градски...
Саня, ти поддържай връзката, какво общо има тук градът? Та къде все искал да ходи, казваш? О, господи! Е, на бар. Че къде ще му намеря аз на него такъв бар... Ще си погуляе малко и ще се прибере. Край, хайде, ставай. Надя, ставай, де, че ако се залежиш, току-виж наистина си умряла.
Хайде, дай си краката насам. - Ти, направо си като малко дете. - Ето седим си вече. Паразит, ох, паразит. Виждаш ли, Оля, ти все защитаваше татко си. А той ето, нали, какъв се оказа. Недей да тормозиш момичето. Да го убиеш му е малко, да беше пукнал някъде. Ти съвсем си мръднала, ти
защо се побърка, Надя? Все си шушукахте с баща си, криехте се. Ето сега, като ти народи други, ще видиш! Майка ти, лошата, е тук, вкъщи, а татенцето, твоичкият, е добричък, ето на. Друга майка ти е намерил, та върви при нея! Върви при нея, тя сигурно е добра. - Не се кара, сигурно. -
Престани! - Съвсем си се побъркала! - Викай на майка си! Викай, на нея все й е малко! Как да не ти викам. Какво правиш със себе си! Аз си мисля, правилно, майка ти е лоша! Кой ти е казвал, че си лоша? Никой! Сама себе си ругая. Нима не виждам аз, че вие всички мислите, че баща ви заради
мен... Какво, не виждам, какво ли? - Съвсем си се побъркала! - Не може така да говориш с майка си. Нищо, нищо, майка ти е глупачка, майка ти е лоша! А като те настъпиха по опашката в града, къде дотича ти, мила моя? Ако знаех, че ще ми натякваш за това... При майка си дотича, забрави ли?
Какви думи ми говореше, как ми плачеше на коленете, а сега майка ти е глупачка, майка ти е лоша, Вася ме изостави. Така и вие направете, изоставете ме, бягайте където ви видят очите! Стига вече, Надя, е, стига, де. Люда, ти какво? Надя, виж я само какво прави? Нека, нека се маха!
Людка, вие защо се държите като ненормални! Благодаря ти, мамо, благодаря ти! Дойдох си, не работя, само ви се пречкам. На кого ще му хареса това! Поживях, починах си и стига! Ей, ама вие какво, ей-богу! Аз ги уважавах, бабо Шура, мислех си, че имам дом, мой дом. Дойдох да се оплача за
моя нещастен живот, а, се оказа, че са ме настъпили по опашката! В яда си човек какво ли не казва, е, Людка. Стига! Аз не съм от дърво! Как ще живея, бабо Шура, как ще живея? Нищо не зная. Аз от мъжа си избягах, а тук баща ми избягал... Люда, не си заминавай! Людка, прости ме мен,
глупачката, прости ми... Обаче, потоп сега ще има. А ти от мен колко кръвчица си изпил? Аз спокойните дни на пръстите си мога да преброя. При Дария Усвятска кой се промъкваше в градината? Казваше, че краставички да си набереш. А не те ли хвана дрисък, негоднико, от тези
краставички? А по Манка Зикова кой се заглеждаше? - Ще кажеш, че не е вярно? - Заглеждах се! Всички сте от едно тесте карти вие, чичо Митя! Ама вие какво сте се заяли, не мога да разбера! А колко пиете, чичо Митя? Аз не зная къде и да крия! Ти пък какво? Добре, помълчете, чичо Митя!
Майчице, Василий. Ама откъде такъв красив чичко при нас е довяло? Или нещо си забравил, или да кажеш нещо искаш? Ох, погледнете го, и в очите не смее да ни погледне. Сигурно двойка са му писали. Е, как живееше? Как е нашата невеста? Аз на нея тук и оскубах витките, разстроила се е
сигурно, или пък й е минало? Е, какво мълчиш, чичо Вася? Е, мълчи, мълчи. Василий, Василий... Хубав мъж си. Как не ти е съвестно такива работи да правиш? Чичо Митя, имаш ли кибрит? Хайде да запалим. Ти временно или как? Не зная как ще ме приемат. Любовницата не му дава пари за кибрит.
Добре си живее! Не се заяждай, аз дойдох с добрата, да поговорим... Аз се заяждам, заяждам се с теб! Гледайте го него! А ти знаеш ли, че аз на твоите гълъби, на всичките им отсякох главите?! Знаеш ли или не? Да, ама вие какво? Льонка, не го пускай! Пусни ме, Льонка. Все едно, ще ги
отсека. Нищо не можеш да ми направиш! Ти какво, наистина ли няма ли да ме пуснеш, Льонка? - А ти кой си? - Я не говори така на баща си! Ти какво, Льонка! Та аз съм баща ти, Льонка! Гледай го какво прави! - Я смъквай гащите! - Ей сега, веднага. Смъквай ги, ти казвам! На баща си! Аз тебе поне
веднъж в живота си да съм те ударил? Защо обиди мама? Защо си дошъл? Защо обиди мама? - Ти видя ли как тя тук... - Аз съм я обидил – аз и ще отговарям! Ти, ти какво, Льонка? Срещу баща си? Сечи! Сечи, синко. Сечи! Давай! - Убий баща си! - Татенце! Ти какво, какво, дъще? Внимателно! Сечи,
синко! Никога няма да ти го простя! Какво направи с мама! Какво... Никога няма да ти го простя! Никога! Синко! Синко! Махай се! Какво направи с мама?! Аз тебе поне веднъж да съм те пипнал с пръст? Махни се оттук! Махай се! Надя, не плачи! Ама вие мене какво, господи! Аз никога няма да
му простя това! Тихо, тихо. Е, свърши се. Върви си, докато отмине, върви. Разбирам... Надя, прости ми. Не ме доближавай! Ама аз, лельо Шура, чичо Митя, аз исках с добрата. Надробил си каша, сега ще има да плачеш. Защо той срещу мен с брадвата, какво прави той, а? Остави, остави го ти
казвам. Надя, останаха ми още пари, може би на теб ти трябват, а? - Задави се с тях! - Е, добре, схванах. Какво е характерното, че Льонка не одобри постъпката ти. Това е правилно, ама защо с брадвата? Когато Льонка хвана брадвата, аз за малко не родих. - Къде е тя? - Коя? Брадвата. Людка
я хвърли в зеленчуковата градина. - Ще отида да я скрия! - Лельо Шура, тичай при Василий. Какво? Кажи му, че до стария ферибот ще го чакам. Как така? Ти видя ли го какъв е, целият пребледнял, след това му избиха петна. Сигурно също, преживява. Как сам се наказа. Е, не реви. Край,
отивам. Прибери това. Настигнах го, хванах го. Стои, устните му треперят. Казах му и той закима, с глава закима. Закима и мълчи. Вдругиден ще те чака. Няма да отида. Ти какво? Нищо! Виж го ти, какъв посетител на курорти се оказа. А аз отначало, глупачката, го съжалих, а сега не, нищо!
Друга ще си намери, щом веднъж се е научил. Надя, ти какво! Така и ще я карате – все на контра, така ли? Надя, та той е добър мъж, не пие, работяга е? Ти къде ще намериш такъв? Не, не? За какъв дявол са ми те всичките! Не знам. Ето, когато Митя започне да ме ухажва, аз самата едва се
сдържам! Жал ми е за него! А защо ви е на вас да страдате, толкова сте млади! Няма да отида. Е, седи си. Само че да знаеш, аз от днес с теб също съм на контра. Децата не жалиш, него не жалиш, себе си не жалиш, да! Като умра, Васка на помена ще повикам, а тебе, глупачката, няма да те
пусна! Няма да отида! Ето, Вася, дойдох. Дойде. Аха. И какво имаш да ми кажеш сега? - Льонка как е? - Нищо му няма! - Ще го убия, казва. - Ще ме убие? Нормално е. Да седнем, Надюха! Да седнем. Сядай, Надюха. Чакай, ей сега, вестник имам. Сядай. Общо взето захладнява. - Водка ли, какво ли,
донесъл ли си? - Да, донесох! Сега. - Въоръжил си се? - Не, ако нещо, аз такова... Давай, добре, няма нищо, наливай! Да я погледнем ли, какво ли? Чакай малко! Сега, мезенце. Какво има? Замези си, Надя. - Много не пий. - Да, аз мъничко. - Ох, да му се не види! - Какво? На мен, Надюха, без тебе ми е
много тъжно. Аз, нали съм си глупак, не ти трябват на теб гълъби, е, и дявол да ги вземе, ще ги разгоня, да му се не види. Аз, нали, като мечка, Надя, от ъгъл в ъгъл ходя, за нищо не мога да мисля. - Животът ми е такъв... - Ох, не псувай. - Аз, защо с гълъбите се занимавах... - Мръдна ти нещо
съчмата на тебе... - ... затова се и занимаваше. - Какви ги говориш? Какво! Нищо, срамота е! Всички мъже, като мъже, а този се мотае, с момчетата и хайде по покривите фют, фют... Направо ме е срам да гледам хората в очите. Да играя карти и да си търкам гащите по добре ли е? Аз нищо не
казвам за картите. Те, като малоумни, на "66" след работа играят, а ти по покривите подскачаш. Каква е разликата, и това е зараза, и това е зараза. Какви ги дрънкаш, като не знаеш? Ти пък много му разбираш! Ето, акълът направо от ушите ти извира! Върви при своята курортната и
на нея разказвай, а мен няма какво да ме учиш! Е, какво общо има тази? Тази... Виж ти, двигателните си органи лекували те, да ги отреже по дяволите човек тези органи, за да не се мъчите с тях. Надроби каши и сам се изтормози, аз нали виждам. От пазара, ето, от магазина като
се прибирам, цялата се треса. Като стигна до вратата, и се сещам, че теб те няма, а аз какво да правя там! Надя, аз, такова, не мислех преди, аз ще умра, Надя... Аз за вас ще умра, не за себе си, Надя. Нека ме режат, каквото искат да правят с мен, само вие да живеете. Обидих ви аз. С
каквото искаш ще се разплащам. Надя, искаш ли, живота си ще отдам. Ти, ми прости, Надя, а, прости ми! - Наденка! - Васенка! - Наденка! - Васенка! - Надя! - Васенка, ти какво? Васенка, ти какво, ама сега ли, какво ли? Ще ни видят... Станах сутринта, приготвих, докато децата спяха! По
столовете да ходиш не е много радостно. А аз едва не се сблъсках с Льонка. - Май не ме забеляза! - Господи! А аз леля Шура срещнах! Вчера, върви по улицата, усмихва се, аз й казвам „лельо Шура, ти какво?”, а тя „нищо”, казва. Казва, „на теб ти е весело, и на мен ми е весело”. Може да
е разбрала, че ние с теб се срещаме? - Как? - Може да й е казал някой. Кой ще й е казал, кой знае? Може по лицето да е познала? Какво по лицето? Аз за пред хората се мръщя, старая се. Колкото и да се стараеш, очите не можеш да си замажеш, я как ти светят, чак ослепяват. Яж, яж! Дъвчи
по-бавно. - Ами, аз се нахраних вече. - Ти, направо, като през медения месец. Откъде ти се взема силата! Успокой се, луд човек! - Няма да се измъкнеш. - Аз ще викам! Давай, разконспирирай се! Махни се, луд човек! - Ами нека, нека бъде, че я е имало. - Кой? Тази дето ни раздели, Риса-Писа
твоята. Ти какво пак! Нищо. Живеехме си, работехме, работехме, живеехме, а бедата, ето я, като куче край вратата ходеше. А значи, не е било това бедата, защото ето как ми показа всичко. - Какво ти показа? - Колко те обичам аз, колко ме обичаш ти, какви добри деца имаме с теб. Така е,
децата ни наистина са добри, точно. Ох, наистина, Вася. Нима съм си и помисляла аз, че ти ето така изведнъж, и ще изчезнеш нанякъде. Никога не съм си мислила а сега ето, за всичко си мисля: за войната, за капиталистите, тези проклетите. Вася, ама те какво все против нас са се
опълчили, а? Намерила си за какво да мислиш. - Войната също... - Какво за войната? Разделя хората. Нали не знаеш, ето, как деца да раждаш, какъв живот ще им се случи, в какъв огън или вода ще влязат , как с техните съдби ще се разпореждат. Ще ражда... Вече ти е минало времето. - Да, бе.
Охо! Охо, я! Отначало си мислех, какво пък толкова, след това се изплаших. Сега не знам и какво да мисля. Тюх бре, ти, майчице родна. Е, ама и теб си те бива! Теб обаче си те бива, не мен. Така, и двамата си ни бива, Надюха. Ех ти, ех ти! Ама си те бива, Надюха! Гълъбчето ми тя, Надюха! - Да
бе, стига вече! - Ех, какво прави тя, а! Любовта какво ли не прави! Дай да те целуна, Надюха! Ама, махни се, махни се! Вася, страшничко ми е, чуваш ли! Какво ще си помислят за нас хората ти си ми по-млада от младите! Нека опитат младежите! Нищо няма да им се получи! Вася, два месеца
вече, чуваш ли! - Това откъде е? - Как откъде! Два месеца ние с теб тук се крием! Край! Стига! Стига сме се правили на партизани с теб. Трябва да излизаме от това, как се казваше, от нелегалност. Ще ни се смеят хората, ще ни вземат на подбив! Няма да ни се смеят! Моята жена е бременна!
Стига сме тичали по срещи. Ще изстинеш, какво ще правя? Край, Надюха, хайде вкъщи. Ще измръзнеш. Да, нищо, стана малко по-топло. - Пушекът не ти ли пречи? - Не, пуши си настрана. Е, какво, не ти се търпи? Е, добре, върви, погукай си с тях. Ама и теб си те бива, Надюха. - Аз сега ще си
допуша... - Да, върви вече, върви! - Ама че работа. - Пие, пие! Помни всичко! Интересно! А от мен ще вземе ли, а? Сега ще опитаме. Вода вземи. Само не се смей, Надя, разбрано. - Ти какво се смееш. - А ти защо каза да не се смея? Е, давай, вземи вода. Главата само по-близо и помучи малко. Ти
тласкай водата, тласкай! Ти какво, Надюха, ти какво? Ама че работа, птица, а не се бои! Мамо, мамо, къде си? Льонка! Той какво прави толкова рано! Какво да правим? Надюха, тихо! Аз сега през градините ще се изнижа... Къде през градините без гащи! - Да му се не види! - Аз нали ти казвах:
облечи се, а ти: топличко е, топличко е. Ама наистина стана по-топло, ти какво, Надя! - Седни тук. - Седя. - Льонка, ей, Льонка! - Мамо! - Тук съм, какво, дойде ли? - Да. Давай, Льонка, вода, какво ли, донеси! - В банята качето е пълно. - Къде? - Аз вчера донесох. - Да, аз се приготвих да пера. -
Ти тази още използвай! - Е, Льонка, такова... - Мамо! - Какво? Ти хайде, такова, върви за татко. - Защо да се криете. - Какво? Че кой се крие, интересна работа! - Само да го срещна него... - Видях аз. - Къде видя? - На реката... - Още се целуват, като деца! - Не си измисляй. - Вземат ме в армията. -
Кой? - Който трябва. - Кога? Утре в седем. А това, как беше, да му се не види, медицинската комисия? - Всичко минах. - И не каза! Кога? Вие тук с вашата любов все не можете да се разберете. - В какви войски, синко? - На границата. Сега там е тихо. - Е, кажи и на нея. - Какво да й кажа, синко? -
Ами да не реве! - Надюха, не реви! Я, давай, върви да сложиш масата бързичко, давай! Нека се съвземе малко. Митя с баба Шура трябва да повикаме. - Аха, аз сега! - Татко! - Обуй си гащите! - Ах, да му се не види! Ти гледай. А аз такова... Банята исках да запаля. Кой още от нашите момчета
идва с теб? - Саша Булдаков, Витя Розин, Вовка. - Филимонов? - В един отбор сме. - Добре, няма да ви е скучно. Помагайте си там един на друг. Синко, бягай по-бързо в бакалията. Ето ти пари, купи каквото трябва. Ако не стига, още ще купим. И хляб, синко, хляб. Бягай. Татко, там метличката
е на стената зад банята. А ти се страхуваше, Надюха. Трябва да ги разбираме! Я виж какъв момък сме отгледали! Край! А сега гледай мен! И себе си огледай! Копчетата! - Не си боец! - Край! В армията ще ти дадат при бойна тревога 45 секунди! Бойци! - Льонка, ти какво? - Не пречи, Людка! -
Курс за новобранеца! - Върви, дъще, не пречи! Край! Смятай че задникът ти го няма. Главата! Ниско пълзи, ниско трябва да пълзиш! Когато аз служих, старшината опъва връвчица, и ако я бутнеш със задника - непоряд. А когато аз служих, при нас бодлива тел опъваха... Немците, а към нея
мини... Непоряд... А вие защо седите, защо си седите? Старите танцуват, а вие седите. Тате, хайде да пуснем гълъбите на прощаване! Хайде! Да вървим, синко. Слушай, синко, ти там гледай, нито един враг на наша земя да не влезе, аха. Стига, Василий, никой няма да ни напада, не се
паникьосвай! - Нахвърляли са се! - Нахвърляли са се! И ние сме им дали да се разберат! Ето, братчето ти в армията отива. - Ние още едно ще ти родим. - Ти какво говориш, тате! - Не го слушай, Оля! - Е, добре де, вече всички знаят. Санка! Може, и ние с теб да отидем, ще си струговаме една
Снежанка! Това е живот! Мълчи по-добре, стругаря! Къде отивате, ненормалници, слизайте, ще се натрошите! А аз нещо не виждам, а къде са те, Оля? Над главата ти, точно нагоре гледайте. Ти му я показвай, че може да не я види. Не, нека малко още се вдигнат нагоре. Изгуби ни той. Стигна
вече. Нещо врата ми се схвана, не мога повече. Край, стига толкова. Хайде, Вася, да ударим още по една. Не, не. Та той разбира, че тя е тук, къде ще отиде той без нея? Ето го! Лети... Гледайте, лети! - Ама че живот! - Като камък, направо като камък. Боже мой... Край, край! Край.